Shadow
Slider

  Поради много благоприятното географско положение Крушевац и областта около него са обитавани от хора още в праисторически времена. Археологическите находки в този район говорят за живот през новокаменната епоха (неолит). Независимо от това, търсенето на произхода на Крушевац ни отвежда в Средновековието, във времето на княз Лазар, който го е въвел в историята като сръбска столица през осмото десетилетие на XIV век.

Княз Лазар Хребелянович е роден порез 1329 година в град Прилепац близо до Ново бърдо. Лазар е възпитаван в двореца на цар Душан, в който баща му Прибац бил царски логотет (канцлер). По онова време Лазар придобива голямо образование и цар Душан го назначава за пазител на печата. През 1353 година цар Душан венчава Лазар и родственичката си Милица, дъщерята на княз Вратко, авторитетен войсководител и родственик на Неманичите по съребрена линия. Не е известно през коя година цар Урош е обявил Лазар за княз и му дал да управлява областта Поморавие. Най-вероятно това е станало през 1366 година, когато Вукашин се е самообявил за крал. След смъртта на цар Урош, малко след битката край река Марица, княз Лазар става най-могъщият благородник в територията на тогавашната сръбска държава.
Крушевац е построен през 1371 година. След като осъзнава, че страната му е застрашена от турците, княз Лазар решава да построи двореца си на север, далеч от основните посоки на проникване на турската армия. Той избира Крушевац, който с геостратегическата си позиция най-добре отговаря на тези нужди. Княз Лазар построява град, но на това място и по-рано е съществувало селище. Укрепеният град е построен набързо. За целта княз Лазар довежда в Крушевац най-добрите си майстори-строители от Ново бърдо. Предполага се, че строителството е продължило две години, въпреки че по това време е било нормално градовете да бъдат доизграждани по-късно.

На 28. VI 1389 година е водена Битката в Косово между сърбите и турците. По време на битката княз Лазар е пленен и екзекутиран, както и някои от най-известните сръбски воини. "Да вървим, братя и чеда, да вървим към подвига, който ни очаква, да следваме примера на наградодателя Христос. Да изпълним дълга си със собствената си смърт, да леем собствената си кръв, да изкупим живота със смъртта си и да жертваме безпощадно крайниците на телата си за нашето отечество, а Бог със сигурност ще се смили на нашите останки и няма да унищожи напълно нашия род и нашата страна“, са били думите на княз Лазар преди битката.

През 1393 година благородниците признават пълнолетството на Стефан и го обявяват за „самодържател и господар сръбски“. По военни и политически причини деспот Стефан решава да премести столицата в Белград. През първите години на XV век той поправя белградската крепост, но укрепва и други градове в територията на сръбската държава. Тъй като се разболявал често, той решава, въпреки неодобряването на турците, да уреди правно въпроса за наследството на трона. През 1426 година той представя на духовенството и благородниците Джурадж Бранкович като бъдещ владетел. Докато ловувал на кон със сокол на ръка, претърпял инсулт в село Главица, близо до Крагуевац през 1427 година. Починал на следващия ден под шатрата. Погребан е в манастира Ресава (Манасия).

В Първата световна война Крушевац приютява огромен брой бежанци и много министерства на сръбското правителство, които отстъпват на юг поради нападенията на врага от север. В окончателните операции за освобождение, крушевският XII пехотен полк "Цар Лазар" се проявява с особен героизъм. Неговият II батальон под командването на подполковник Драгутин Гаврилович пръв пробива Солунския фронт на 15 септември 1918 година. След един месец неудържими нападения, войниците от Крушевац пристигат в родния си край, който е освободен в средата на октомври.

В началото на Втората световна война, на 6 април 1941 година, германската авиация бомбардира Крушевац. Цел: Унищожаване на военните фабрики Обиличево и Равняк. Десета моторизирана дивизия, под командването на генерал Еберхард, окупира града на 13 април 1941 година. В околностите на града, в зависимост от идеологическото определение, се формират отряди от четници и партизани. Многобройните диверсионни действия на партизанското съпротивително движение довеждат до ужасно отмъщение - разстрел на невинно население.

Най-важният празник на град Крушевац със сигурност е Видовден (28 юни), дълбоко вкоренен в съзнанието на населението в тези край като ден на гибелта на княз Лазар в борбата за опазване на държавата и народа. В народната славянска митология Свети Вид се счита за върховно, всевиждащо божество. В сръбската народна традиция Видовден се почита като ден на Битката в Косово и затова през 1892 година сръбската църква официално го признава за празник, веднага след празниците на пророка Амос и Свети княз Лазар. Празнува се с всички атрибути на градска служба, както Св. Троица. Всяка година на Видовден, в църквата „Лазарица“, се служи свята литургия в чест на косовските и всички други сръбски воини, загинали в освободителните войни.

 

 

Информация за контакт

Туристическа организация на град Крушевац

Майке Юговича 3, 37000 Крушевац

+381(0)37/445 180

turizamkrusevac@mts.rs

Работно време:

Пон-Пет: 08:00-16:00

 

Информация за контакт ТИЦ

Туристически информационен център

Трг Косовских юнака 6

+381(0)37/44 11 33

turizamkrusevac1@mts.rs

Работно време:

Работни дни: 08:00-20:00

Събота: 09:00-15:00